Социологът Иван Хаджийски допуснал празноти в Оптимистичната си теория...
От известно време по телевизиите върви реклама, в която участник в македонското освободително движение се пита за свобода ли са се били или за наденица. Рекламата кореспондира с друга, по-раншна, която слагаше знак на равенство между свободата и салама, перифразирайки най-свободния герой в световната литература - Дон Кихот. А неговата формула за свобода е, че се намира на върха на копието, защото "...сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мен ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен".
В този смисъл и наденицата, и саламът може да олицетворяват свободата, но това зависи от духа, с който им се наслаждаваш. А свободата, брат, както пееше "Джандема", е нещо относително...
И какъвто смисъл влага едно общество в понятието си за свобода, такава демокрация ще получи в резултат.
"Оптимистична теория за българския народ" бе нарекъл своето изследване първият български социолог Иван Хаджийски. Той бе стигнал до заключението, че Априлското въстание е било предизвикано не заради свободата, а заради невъзможността на отоманската държава да защити поданиците по българските земи от набезите на черкезите. Така българите са били на път да загубят всичко - собствеността, сигурността, живота си. Той я е нарекъл оптимистична, защото тези събития са довели българите до съзнанието, че не само могат да се съпротивяват, но трябва да направят своя държава, в която да се чувстват сигурни и свободни.
Според социологическите изследвания днес повече от половината българи (близо 55%) нямат доверие на полицията, че може да защити живота и собствеността им, а много по-голям е процентът на хората, които се определят като социално застрашени, особено след скока на инфлацията.
Във всички демоскопски изследвания на Евростат, откакто сме членове на ЕС, освен на дъното по доходи и стандарт на живот
българите неизменно се оказват и най-нещастната нация
в общността, както и най-големите песимисти спрямо собствената си държава. Нещо повече, от неотдавнашно проучване стана ясно, че българите вярват и се надяват повече на администрацията в Брюксел да им реши проблемите, отколкото на тукашните институции, които издържат с данъците си.
Не е ясно дали, ако ни беше съвременник, Иван Хаджийски би поддържал същата оптимистична теория, доколкото не личи желание у българите, въпреки че са първенци по недоволство, да се съпротивляват на това, от което недоволстват.
Ето няколко простички примера. Днес например фермерите протестират, но не заради нарушените им права и свободи (по ирония - от отговарящото за сектора в продължение на два управленски мандата Движение за права и свободи), а за парите, които правителството им е обещавало. Защо не протестираха, когато излязоха наяве гигантските далавери по САПАРД? Мнозина от тях вероятно са били много по-ощетени, когато са ги лишили от тези помощи, и ще бъдат още по-ощетени от спрените програми за селското стопанство.
През последните дни т.нар. отговорни институции охотно обясняват как да стигнем до морето по заобиколни шосета, защото главният път до Бургас е в ремонт. Десетки хиляди шофьори ругаеха при Петолъчката и край Слънчев бряг, блокирани в километрични опашки заради вечните летни ремонти. Години наред управляващите говореха за нови магистрали, но ситуацията почти не помръдваше. Докато се превърна в официално призната през тази година емблема за корупцията по най-високите етажи на властта.
Но на никого не му идва наум да потърси сметка
Със страшни ругатни гражданите се настаняват по бетонираните брегове на морето, прескачат бумтящи и прашни строежи, зариват се в мръсния пясък. Дразнят се, разбира се, но колцина подкрепиха неравната схватка на природозащитниците с управляващите?
Миналата седмица едно 18-годишно момче осъди общината заради травма, която е получило на непочистения и заледен площад в Пазарджик. И има пълното право да се чувства като победител над системата. Но вероятно ще преживее много случаи, от които ще разбере, че сегашната му победа е останала самотна и че примерът му не е послужил за евентуална промяна.
Стачката на учителите също беше добър повод за поука - най-вече за обществото, което не използва шанса за натиск, който поне да разклати затъналата образователна система и да подпомогне измъкването й от блатото. Но попитайте който и да било ученик в гимназията какви принципи стоят в основата на демокрацията. Няма да чуете отговора, че това е свободата, закрепена в правата на човека, които са залегнали в конституцията на всички демократични общества.
Гражданско образование е чуждо на българската система
Липсва и обществен интерес училищата да създават граждани. И под права у нас открай време се разбират предимно социални придобивки, а не например - че хората са равни пред законите, затова нарушаването им ги ощетява. Това положение чудесно обяснява впрочем защо българите предпочитат да вярват на ефимерните предизборни обещания за увеличаване на доходите в бъдеще, а не се бунтуват срещу злоупотребите с данъците им тук и сега, които ги ощетяват в пъти повече спрямо така и неслучващото се след избори "забогатяване".
Този доминиращ модел прави обрича всички на несвобода. Несвободните търпят корупцията, потребяват некачествени стоки и децата им получават лошо образование - достатъчни условия несвободата да се възпроизвежда заедно с бедността и безправието.
В началото на промените психиатър ми разказваше за анкета за класацията на ценностите в общественото съзнание. "Само един човек постави на първо място свободата и той беше луд", с горчивина констатира докторът. През 1997 г. изследване на "Алфа рисърч" показа, че българите поставят свободата на шесто място. Ако сега се повтори изследването, надали ще бъде много по-различно.
Във всички общества, дори и най-развитите, също има остри проблеми. Разликата е в това, че реално се търсят решения. А това се случва, защото гражданите им всеки ден отстояват правата си. Друг начин няма.
понеделник, 25 август 2008 г.
събота, 23 август 2008 г.
петък, 22 август 2008 г.
ИСТОРИКЪТ
Дракула се завръща в роман от Елизабет КостоваВ класацията на The New York Times най-продаваният роман продължава да е "Кодът Да Винчи" на Дан Браун. Но на второ място излиза "The Historian" на Elizabeth Kostova. Много вероятно успехът на книгата да се дължи на вълната, предизвикана от бестселъра на Браун. Още повече, че загадките, разкрити в "Историкът" са свързани с граф Дракула.Има ли нещо българско в произхода си, откъде идва фамилията на авторката - Костова? И то Kostova, а не Kostoff, например. Омъжена е за българин - Георги Костов, когото среща на някъв семинар в София през 1990 г.
"Драги мой, злощастни приемнико, Със съжаление си те представям, който и да си, как четеш тези редове, но съм длъжен да изложа историята си. Съжалявам отчасти самия себе си, защото щом държиш това в ръцете, то аз със сигурност съм в беда, може би съм мъртъв, а може би — още по-зле. Съжалявам и теб, мой все още непознати приятелю, защото единствено онзи, който наистина има нужда от подобно зловредно познание, ще чете един ден писмото ми. Ако не си мой приемник и в друг смисъл, то скоро ще бъдеш мой наследник - и съм обзет от мъка, задето завещавам на друго човешко създание собствения си, може би неправдоподобен досег със злото. Защо самият аз го наследих, не знам, но се надявам в края на краищата да разбера — може би докато ти пиша или в хода на следващите събития."
Асошиейтед Прес поставя "Историкът" сред задължителните летни четива, сравнява го с "Шифърът на Леонардо".Елизабет Костова е използвала моменти от собствения си живот - детство, прекарано в слушане на истории за Дракула, любовта й към балканската народна музика и страстта към библиотеките, - за да напише първия си роман "Историкът" (The Historian, изд. "Little, Brown and Co."), който й осигури 2 млн. долара печалба, съобщава "Асошиейтед прес".Издателите се надяват "Историкът'' да завладее въображението на читателите със същата сила, както бестселърът на Дан Браун "Шифърът на Леонардо", добавя световната агенция, като нарежда книгата сред задължителните четива за това лято.Авторката е омъжена за българин, а спомените й от нашия регион датират дори от по-рано, когато е обикаляла балканските държави със семейството си.Историята в романа обхваща пет епохи и над 10 страни. Героите в нея търсят на живот и смърт истината за средновековния владетел Влад Цепеш и мита за Дракула, вдъхновен от неговата личност.
Миналата година ръкописът се продаде на търг за 2,05 млн. долара - рядко висока цена за дебютен автор.
За мен беше истински шок да спечеля толкова пари от книга, споделя 40-годишната Елизабет Костова в интервю в дома й в Ан Харбър, щата Мичиган.Книгата вече е преведена на 24 езика, а "Сони пикчърс ентъртейнмънт" наскоро купи и филмовите права.Майк Спинози от книжарската верига "Брадърс груп" прогнозира, че романът ще се превърне в един от хитовете на това лято.Книгата е сензация, тъй като отново пресъздава вълнуващата легенда за Дракула чрез динамичните отношения между героите и живописните описания на авторката на пейзажите в тази част на Европа, обяснява той.10 години са били нужни на Елизабет Костова за проучванията по темата и написването на "Историкът". Романът е цели 642 страници.Историята в творбата отразява детството на самата авторка, дъщеря на професор и библиотекар. Действието започва през 1972 г., когато бащата спечелва преподавателска стипендия за Словения и заминава там със семейството си.През тези пет месеца те прекарвали повечето време в пътувания из района. Легендите за Дракула, които бащата разказвал на малките момичета, звучали още по-истински на фона на историята и красотата на тези земи.20 години по-късно, когато Елизабет Костова е вече издаван автор на разкази, есета и поезия, тя се наслаждава на друга гледка - хълмовете на Северна Калифорния - и тогава й хрумва идеята за романа."Историкът" започва от момента, в който 16-годишната дъщеря на дипломат изненадващо открива вещи и спомени от тайното минало на баща си в дома им в Амстердам. И тогава, докато двамата пътуват из Европа, той й разказва историята за своето търсене на истината за Дракула.По-късно сюжетът се разплита в множество по-малки истории, следвайки дъщерята, бащата и поколенията преди тях, и обхващайки всички дирения на едно-единствено търсене през годините между 30-те и 70-те.Действието пренася читателите от Американския университет в Истанбул до затънтените селца в Унгария и Румъния.Елизабет е била на почти всички места в романа. В книгата си тя предлага подробното им описание, до кухнята и езиковите особености, характерни за тях.В годините между първите й срещи с приказките за Дракула и написването на романа, Източна Европа е постоянна тема в творбите на Елизабет Костова.Тя израснала, слушайки плочи с балканска народна музика. Докато учела в Йейл, пеела в славянския хор там, а по-късно става и негов диригент.В името на това хоби писателката и нейни приятели прекарват една година в Източна Европа, като записват местни изпълнители на народна музика в селата в България и Босна.По думите на Костова колекцията им ще бъде предадена на библиотеката на американския Конгрес.Пътуването през 1989-1990 г. съвпада с падането на соцрежимите. Това й дава и поглед към тази епоха, през която всъщност се развива и по-голямата част от действието.Тогава Елизабет среща и съпруга си Георги Костов - българин, компютърен системен администратор в Университета в Мичиган.Затова неслучайно в романа се разказва за няколко междукултурни романтични връзки, завършва "Асошиейтед прес".
Дзифт
"Дзифт" е на кинофестивала в Торонто
На кинофестивала в Торонто, който ще се проведе от 4 до 13 септември, за пръв път ще се прожектира български игрален филм и това е "Дзифт". Шефът на продуцентската компания "Мирамар филм" Матей Константинов и съдружнииците му стягат куфарите си за Канада.
До ноември филмът е поканен на още три фестивала: в Солун (Гърция), Ещорил (Португалия) и в Беларус. Очаква се до месец да се състои и българската му премиера.
Фестивалът в Торонто се приема за начало на новия филмов сезон, чиято кулминация са наградите "Оскар". Тази година събитието ще се опре на по-леки теми, а броят на филмите е по-малък от миналогодишния, съобщи Ройтерс.
Докато през 2007 г. много от показаните 352 филма бяха посветени на политиката и на войни, сега ще преобладават комедии и семейни драми. Фестивалът по традиция ще започне с канадски филм - Passchendaele на Пол Грос.
За участие са одобрени 312 филма, 249 от които са пълнометражни. Сред звездите на 33-ото издание на фестивала ще бъдат Брад Пит, Бен Кингсли, Кийра Найтли, Дженифър Анистън. Джордж Клуни първоначално прие поканата, но след това се отказа.
На кинофестивала в Торонто, който ще се проведе от 4 до 13 септември, за пръв път ще се прожектира български игрален филм и това е "Дзифт". Шефът на продуцентската компания "Мирамар филм" Матей Константинов и съдружнииците му стягат куфарите си за Канада.
До ноември филмът е поканен на още три фестивала: в Солун (Гърция), Ещорил (Португалия) и в Беларус. Очаква се до месец да се състои и българската му премиера.
Фестивалът в Торонто се приема за начало на новия филмов сезон, чиято кулминация са наградите "Оскар". Тази година събитието ще се опре на по-леки теми, а броят на филмите е по-малък от миналогодишния, съобщи Ройтерс.
Докато през 2007 г. много от показаните 352 филма бяха посветени на политиката и на войни, сега ще преобладават комедии и семейни драми. Фестивалът по традиция ще започне с канадски филм - Passchendaele на Пол Грос.
За участие са одобрени 312 филма, 249 от които са пълнометражни. Сред звездите на 33-ото издание на фестивала ще бъдат Брад Пит, Бен Кингсли, Кийра Найтли, Дженифър Анистън. Джордж Клуни първоначално прие поканата, но след това се отказа.
сряда, 20 август 2008 г.
България - страна на ловния туризъм
Марин Божков
В нашата страна винаги са се въдели странни същества. Предвид
предстоящото ни влизане в Европейския съюз обаче е крайно необходимо да
се опишат най-разпространените в последните години видове едър дивеч,
които се срещат само у нас (еднемитите - бел. ред.). С тази малка статия* може да се постави началото на нов клон от зоологията, който да се занимае с мутациите, създадени от драматичния български преход, преди те да са изчезнали в новите европейски условия. Статията е предназначена за ловци, съдии, следователи, отделни граждани и цели трудови колективи.
1. Семейство "Мутри" (mutra)
Обикновена безчела мутра (mutra brutalis).
След изчезването на пещерната мечка това е най-едрият хищник по нашите земи. Достига ръст 220 см и тегло 220 кг. Обитава главно големите градове, но се среща и в по-малки селища. Окосмяването често е опадало поради употреба на анаболни стероиди. Практически всеяден като дива свиня, но проявява предпочитание към мешана скара, неизрядни длъжници, себеподобни и случайни граждани. Размножава се рядко. Женските (mutresa brutalis) са значително по-дребни, с дълги крака, практически не говорят и не мислят. Цени се, ако носят на бой и не си подават носа извън беемвето. Обикновената безчела мутра е предпочитан ловен обект, благодарение на което популацията му застрашително намалява. Ловът им е особено емоционален и драматичен, защото мутрата отвръща на огъня. Въпреки забраната да се ловува с взрив, защото поврежда трофеите, това е най-често прилаганият способ по отношение на този особено опасен
хищник. Трофеят се оценява по диаметъра на врата и характерната липса на чело, а оттам и на мисловна дейност.
2. Семейство "Тарикати" (tarikatus)
Криминален тарикат (tarikatus criminalis).
Криминалният тарикат е вторият по разпространение хищник в България. Обитава изоставени фабрики, фалирали банки, мотае се около фондовата борса, като понякога строи финансови пирамиди. Ръстът и теглото му варират. На вид е мазен, оперетен и обича да се хвали. Понякога живее в симбиоза с висши държавни служители, служителки или близкия до него политически тарикат (tarikatus politicus) (виж по-долу). В поведението на мъжките и женските не се наблюдава особена разлика. Понякога прелита големи разстояния, като мигрира дори до Южна Африка, Испания, Холандия или Аруба, но в Испания напоследък го опръстеняват, а на последните две места е ценен ловен обект и често го отстрелват.
Политически тарикат (tarikatus politicus) - близък по вид и поведение до предходния вид, но обитава централите на политическите партии, общинските съвети, министерствата и агенциите, като се среща и в Народното събрание. Опасен хищник, който унищожава далеч повече, отколкото може да консумира. Присъствието му в страната се разпознава по вида на територията, напомнящ масираните бомбардировки от края на Втората световна война.
Хищниците от семейство "Тарикати" нанасят големи вреди на стопанството.
Въпреки че често са подценявани като ловни обекти, борбата с тях трябва
да се води системно и целенасочено заради огромните вреди, които нанасят.
3. Семейство "Паразити" (parazitus)
Социален паразит (parazitus socialis).
Този най-разпространен социалният паразит обитава предимно панелната част на градската среда. Отличава се с това, че не прави нищо, освен да играе карти, да лочи бира и да приказва за политика. Той е непоправим песимист и по тази причина не желае да свърши нищо полезно. Понякога се занимава с кокошкарски кражби и далавери, но като цяло се изхранва от социални помощи. Без сам да нанася особени реди, той предоставя идеалната среда за развитие на хищниците от семейство tarikatus. Поради крайната си непретенциозност е изключително устойчив на препарати, обгазяване, спиране на тока, повишаване на цените и др. Борбата с него по света се води чрез опитомяване и впрягането му в общественополезен труд. При нашите условия обаче тази задача е непосилна, особено след закриването на "Строителни войски".
Семеен паразит (parazitus familiae)
Ссемейният паразит слабо се отличава от социалния. Дори сред учените съществуват мнения, че това са подвидове на един и същи вид, които живеят при различни условия. Особеното при семейния паразит е, че се изхранва не от социални помощи, а от заплатите или пенсиите на домашните си. При това предпочитанията му са по-скоро към алкохол и обсъждане на мачове, отколкото към политика. Истински привързан е само към "Еврофутбол", на когото е способен да дари и хляба на децата си. Борбата със семейния паразит се води изключително трудно, защото рядко си показва носа далеч от дупката си. Обикновено се прибягва до спиране на вересиите в бакалията, а ако и това не помогне – до един хубав пердах с неокастрена дряновица. Не че помага, но на човек му поолеква.
5. Семейство "Данъкоплатци" - Fiskalis.
Обикновен гол данъкоплатец (fFskalis nudis).
Обикновеният гол данъкоплатец е най-често срещаният представител на семейство данъкоплатци у нас. Твърди се, че в Западна Европа бил на изчезване, но запасите на България и Русия са толкова големи, че популацията му в световен мащаб не е застрашена от нищо. Твърди се, че голият данъкоплатец е създаден от Мичурин-Велчев-Сакскобургготски чрез сложна селекция. Като основа бил ползван Добре облечения данъкоплатец (Fiskalis Pierus Cardinus), като оголването е постигнато посредством умело вдигане на данъците. Така че той не може да се причисли към изначално дивите видове, а е по-скоро вторично подивял вид, адаптиран към източноевропейските условия. Голият данъкоплатец обитава повсеместно градовете и селата на България, Източна Европа и Сибирската равнина чак до Владивосток. На ръст е по-дребен от Облечения данъкоплатец, с явни признаци на недохранване. Има характерен див поглед и наплашено поведение, което преминава в истеричен кикот при вида на новите сметки в пощенската кутия. Отстрах да не срещне инкасатор или данъчен инспектор в много райони е придвижва само нощем, на прибежки и припълзявания, като умело използва маскиращите свойства на местността. Макар че е гол, той добре понася зимния студ, дори в Сибир. Според някои се топли на сметките за тока или парното - щом ги погледне, обилно се изпотява.
Обикновеният гол данъкоплатец е единственият тревопасен вид от всички описани. Той е ценен стопански вид и затова Партията и Правителството полагат неуморни усилия за запазването му в гол вид, като всеки ден го пращат да пасе трева. Въпреки това той доста страда от ловните набези за описаните по-горе хищници, както и от враждите между тях, защото всички те са негови естествени неприятели.
- - - - - -
В нашата страна винаги са се въдели странни същества. Предвид
предстоящото ни влизане в Европейския съюз обаче е крайно необходимо да
се опишат най-разпространените в последните години видове едър дивеч,
които се срещат само у нас (еднемитите - бел. ред.). С тази малка статия* може да се постави началото на нов клон от зоологията, който да се занимае с мутациите, създадени от драматичния български преход, преди те да са изчезнали в новите европейски условия. Статията е предназначена за ловци, съдии, следователи, отделни граждани и цели трудови колективи.
1. Семейство "Мутри" (mutra)
Обикновена безчела мутра (mutra brutalis).
След изчезването на пещерната мечка това е най-едрият хищник по нашите земи. Достига ръст 220 см и тегло 220 кг. Обитава главно големите градове, но се среща и в по-малки селища. Окосмяването често е опадало поради употреба на анаболни стероиди. Практически всеяден като дива свиня, но проявява предпочитание към мешана скара, неизрядни длъжници, себеподобни и случайни граждани. Размножава се рядко. Женските (mutresa brutalis) са значително по-дребни, с дълги крака, практически не говорят и не мислят. Цени се, ако носят на бой и не си подават носа извън беемвето. Обикновената безчела мутра е предпочитан ловен обект, благодарение на което популацията му застрашително намалява. Ловът им е особено емоционален и драматичен, защото мутрата отвръща на огъня. Въпреки забраната да се ловува с взрив, защото поврежда трофеите, това е най-често прилаганият способ по отношение на този особено опасен
хищник. Трофеят се оценява по диаметъра на врата и характерната липса на чело, а оттам и на мисловна дейност.
2. Семейство "Тарикати" (tarikatus)
Криминален тарикат (tarikatus criminalis).
Криминалният тарикат е вторият по разпространение хищник в България. Обитава изоставени фабрики, фалирали банки, мотае се около фондовата борса, като понякога строи финансови пирамиди. Ръстът и теглото му варират. На вид е мазен, оперетен и обича да се хвали. Понякога живее в симбиоза с висши държавни служители, служителки или близкия до него политически тарикат (tarikatus politicus) (виж по-долу). В поведението на мъжките и женските не се наблюдава особена разлика. Понякога прелита големи разстояния, като мигрира дори до Южна Африка, Испания, Холандия или Аруба, но в Испания напоследък го опръстеняват, а на последните две места е ценен ловен обект и често го отстрелват.
Политически тарикат (tarikatus politicus) - близък по вид и поведение до предходния вид, но обитава централите на политическите партии, общинските съвети, министерствата и агенциите, като се среща и в Народното събрание. Опасен хищник, който унищожава далеч повече, отколкото може да консумира. Присъствието му в страната се разпознава по вида на територията, напомнящ масираните бомбардировки от края на Втората световна война.
Хищниците от семейство "Тарикати" нанасят големи вреди на стопанството.
Въпреки че често са подценявани като ловни обекти, борбата с тях трябва
да се води системно и целенасочено заради огромните вреди, които нанасят.
3. Семейство "Паразити" (parazitus)
Социален паразит (parazitus socialis).
Този най-разпространен социалният паразит обитава предимно панелната част на градската среда. Отличава се с това, че не прави нищо, освен да играе карти, да лочи бира и да приказва за политика. Той е непоправим песимист и по тази причина не желае да свърши нищо полезно. Понякога се занимава с кокошкарски кражби и далавери, но като цяло се изхранва от социални помощи. Без сам да нанася особени реди, той предоставя идеалната среда за развитие на хищниците от семейство tarikatus. Поради крайната си непретенциозност е изключително устойчив на препарати, обгазяване, спиране на тока, повишаване на цените и др. Борбата с него по света се води чрез опитомяване и впрягането му в общественополезен труд. При нашите условия обаче тази задача е непосилна, особено след закриването на "Строителни войски".
Семеен паразит (parazitus familiae)
Ссемейният паразит слабо се отличава от социалния. Дори сред учените съществуват мнения, че това са подвидове на един и същи вид, които живеят при различни условия. Особеното при семейния паразит е, че се изхранва не от социални помощи, а от заплатите или пенсиите на домашните си. При това предпочитанията му са по-скоро към алкохол и обсъждане на мачове, отколкото към политика. Истински привързан е само към "Еврофутбол", на когото е способен да дари и хляба на децата си. Борбата със семейния паразит се води изключително трудно, защото рядко си показва носа далеч от дупката си. Обикновено се прибягва до спиране на вересиите в бакалията, а ако и това не помогне – до един хубав пердах с неокастрена дряновица. Не че помага, но на човек му поолеква.
5. Семейство "Данъкоплатци" - Fiskalis.
Обикновен гол данъкоплатец (fFskalis nudis).
Обикновеният гол данъкоплатец е най-често срещаният представител на семейство данъкоплатци у нас. Твърди се, че в Западна Европа бил на изчезване, но запасите на България и Русия са толкова големи, че популацията му в световен мащаб не е застрашена от нищо. Твърди се, че голият данъкоплатец е създаден от Мичурин-Велчев-Сакскобургготски чрез сложна селекция. Като основа бил ползван Добре облечения данъкоплатец (Fiskalis Pierus Cardinus), като оголването е постигнато посредством умело вдигане на данъците. Така че той не може да се причисли към изначално дивите видове, а е по-скоро вторично подивял вид, адаптиран към източноевропейските условия. Голият данъкоплатец обитава повсеместно градовете и селата на България, Източна Европа и Сибирската равнина чак до Владивосток. На ръст е по-дребен от Облечения данъкоплатец, с явни признаци на недохранване. Има характерен див поглед и наплашено поведение, което преминава в истеричен кикот при вида на новите сметки в пощенската кутия. Отстрах да не срещне инкасатор или данъчен инспектор в много райони е придвижва само нощем, на прибежки и припълзявания, като умело използва маскиращите свойства на местността. Макар че е гол, той добре понася зимния студ, дори в Сибир. Според някои се топли на сметките за тока или парното - щом ги погледне, обилно се изпотява.
Обикновеният гол данъкоплатец е единственият тревопасен вид от всички описани. Той е ценен стопански вид и затова Партията и Правителството полагат неуморни усилия за запазването му в гол вид, като всеки ден го пращат да пасе трева. Въпреки това той доста страда от ловните набези за описаните по-горе хищници, както и от враждите между тях, защото всички те са негови естествени неприятели.
- - - - - -
понеделник, 18 август 2008 г.
сряда, 13 август 2008 г.
вторник, 12 август 2008 г.
понеделник, 11 август 2008 г.
На море в БГ
Аз обичам да почивам когато и където мога и поискам...
Края на юни 1994 година. Събота. Двамата с гаджето сме на Море. В България.
Часа е два през нощта и ние смучем съмнителна водка в дискотеката. Освен нас има още една двойка и четирима "магураджии". Двойката е руска. След кратко оглеждане, единият от чейнчаджиите се приближава към нас и прошепва:
-Долари, дойче марки?
Отговарям:
–Не, благодаря!
Дилъра ни поглежда като гръмнат. Поклаща глава поглежда ме невярващо и тръгва обратно към масата си. Отдалече чувам думите му, докато сяда:
-Абе, копеле, тея са българи, бе!
След десет минути се връща отново при нас, прави една обиколка, проглежда ме съзаклятнически и пита:
- Кво разцъкваш, бе пич?
На изумения ми поглед той пояснява:
- Ква е далаверата?
Отговарям му, че сме на почивка. В първия момент той ме погледна съвсем неразбиращо, после погледна гаджето, усмихна се разбиращо и каза:
- Ясно, ясно, само внимавайте, че куките са тръгнали на лов за "пеперуди" тая вечер.
Погледнете и Маша Разпутина тук: Маша Разпутина. No coment. Just see. Струва си.
Края на юни 1994 година. Събота. Двамата с гаджето сме на Море. В България.
Часа е два през нощта и ние смучем съмнителна водка в дискотеката. Освен нас има още една двойка и четирима "магураджии". Двойката е руска. След кратко оглеждане, единият от чейнчаджиите се приближава към нас и прошепва:
-Долари, дойче марки?
Отговарям:
–Не, благодаря!
Дилъра ни поглежда като гръмнат. Поклаща глава поглежда ме невярващо и тръгва обратно към масата си. Отдалече чувам думите му, докато сяда:
-Абе, копеле, тея са българи, бе!
След десет минути се връща отново при нас, прави една обиколка, проглежда ме съзаклятнически и пита:
- Кво разцъкваш, бе пич?
На изумения ми поглед той пояснява:
- Ква е далаверата?
Отговарям му, че сме на почивка. В първия момент той ме погледна съвсем неразбиращо, после погледна гаджето, усмихна се разбиращо и каза:
- Ясно, ясно, само внимавайте, че куките са тръгнали на лов за "пеперуди" тая вечер.
Погледнете и Маша Разпутина тук: Маша Разпутина. No coment. Just see. Струва си.
събота, 9 август 2008 г.
петък, 8 август 2008 г.
четвъртък, 7 август 2008 г.
България. СТРАНАТА НА ГЛУПЦИТЕ
Теорията на глупостта е приложима с пълна сила за България. Но случаят при нас е тежък.
Днешните български мутро-барони и политическите им чадърджии са типични тъпанари. От най-глупавия вид. Половината от тях живяха по 30-40 години, колкото да се изпозастрелят като улични бандити, каквито впрочем и бяха. Днес на останалите живи им светна, че са си направили свят, който не става за живеене. Защото не е живот да ходиш с тежка охрана и в нужника, за секса да не говорим.
Според италианския икономист професор Карло Чипола хората се делят на четири основни категории. В първата категория са умниците. Те са доста малко, но все пак ги има. Умните хора правят добро на другите и добро на себе си. Резултатът е ясен - умниците живеят добре, радват се на живота и са доволни от себе си. Втората категория са балъците. Балъкът е човек, който прави добро на другите, но лошо на себе си. Балъците не живеят добре, но често са доволни от себе си. Трета група са бандитите. Бандитът прави лошо на другите и добро на себе си. Бандитите също не живеят добре, а също и не много дълго.
Четвъртата и най-многобройна група е тази на глупците. Глупакът е същество, което се изхитря да прави лошо както на другите, така и на себе си. Глупците живеят тъпо, не се радват на живота и са недоволни от всичко. И понеже глупците в крайна сметка доминират живота ни (поне в България е така), то е полезно да се знаят основните закони на човешката глупост.
Първият закон всъщност е описаната по-горе класификация на хората, според която всеки е умник, балък, бандит или, най-вероятно, глупак. Вторият закон на глупостта гласи, че винаги и неизбежно всеки не-глупак подценява броя на глупците, които го заобикалят. И наистина, всеки не глупав човек в даден момент от живота си по някакъв повод се е чудил как е възможна чак пък такава глупост. А не е трябвало да се чуди. Защото според Втория закон така и трябва да бъде.
Съгласно Третия закон пък шансът някой да се окаже глупак не зависи от която и да е отличителна черта на този някой. Така за всяка държава съществува един постоянен процент, наречен коефициент на глупостта, който за България е 50 на сто. Това е процентът на глупците във всяка група хора и в обществото като цяло. Казано другояче, в една група цигани вероятно половината са глупци. Но също така и половината от политиците са глупци, половината от министрите, както впрочем и половината от университетските преподаватели.
Според Четвъртия закон не-глупците винаги и неизбежно подценяват разрушителната мощ на глупците. Разбира се, това се отнася и за самите глупци, но при тях разумното поведение поначало е изключено и подценяването е без особено значение. Петият закон е обобщаващ и гласи, че
глупакът е най-опасното същество на този, а вероятно и на онзи свят.
Законите на глупостта имат и забавни следствия, някои от които са открити от български изследователи. Известна е в частност поговорката, че акълът и мензисът си приличат: закъснеят ли, не ги чакай. Друго българско откритие е Комбинираният закон за гравитацията и глупостта. Според него, ако хвърлиш камък право нагоре, той винаги и неизбежно ти пада на простата глава. Тук понякога се задава наивният въпрос "Ама не може ли човек да се дръпне?". На което следва назидателният отговор, че не, не може. Защото това не е закон само за гравитацията, но и за глупостта.
След като делът на глупците е едва ли не световна константа, то какво все пак отличава нормалните държави от откровено ненормалните? Ами отличава ги това, че в нормалните държави на глупците не им се позволява да се развихрят в цялата си красота и мощ. Докато в ненормалните държави глупостта необезпокоявана бесува, а всички я гледат като изоглавени и питат "Ми с'я к'во стана?" Ми сега е станало това, че глупците са били оставени да се наглупеят на воля. И по-точно, да ни наглупеят нас, останалите. И друго, в нормалните държави постепенно се свива делът на балъците и бандитите, а се увеличава този на умните хора. Защото само умните могат да компенсират щетите, създавани от откровено глупавите им сънародници.
Теорията на глупостта е приложима с пълна сила за България. Но случаят при нас е тежък. Първо, защото коефициентът на глупост у нас е поне двойно по-висок, отколкото в белите държави. И второ, защото е много нисък процентът на умните хора. И не само е нисък, но и не иска да расте. Поне през последните 64 години не иска. Не че след Освобождението нещата са били по-различни, де. За шест години, през 1912-1918, България води три тежки войни. И докато българската армия печели битките, българската политическа класа губи войните. По-голяма глупост от това, здраве му кажи. И още, докато 900 000 български мъже тогава гният по фронтовете, в тила група бандити - мутри и политици, граби като невидяла, а жените пишат отчаяни писма на синове и съпрузи. И всеобщата глупост българска стига дотам, че армията дезертира и противникът като на шега завзема позиции, пред които дотогава е давал нечуваните във военната история жертви в отношение 10 към 1. Че и цели 50 към 1 при Дойран, който англичаните ще го помнят, докато я има държавата им. А и след това. Но глупостта ни тогава надделява над нечовешката храброст. И днес над Владая се издига сигурно единственият в света паметник на една дезертирала армия. Добре поне, че опазихме бойните знамена. Всичките, което пък е другата уникална особеност на същата тази армия.
Унищожаването на българския политически, стопански и духовен елит през септември-октомври 1944 г. от шайките на Отечествения фронт начело с масовите убийци Кимон Георгиев, Трайчо Костов и Никола Петков, е типично бандитско деяние с елементи на явна глупост. Поне от национална гледна точка. Защото национален елит не се създава за едно поколение. И за две също, а понякога и три не стигат. Днес всички реват, че страната ни нямала личности. А откъде да ги има? Когато избиеш елита на нацията, ти избиваш и неродените му деца. И в дупката нахлуват хора, за които елементарната грамотност е проблем, а простащината - емблема. Глупци, тоест, нахлуват. А от глупака какво да очакваш, освен някоя глупост? И глупостите не закъсняват. Отвратителният комбинат "Кремиковци" и не по-малко отвратителните му събратя в Стара Загора, Девня, Средногорие, Пловдив и къде ли не, са траен и незаобиколим паметник на комунистическото невежество и арогантност. На комунистическата глупост, тоест.
Днешните български мутро-барони и политическите им чадърджии са типични тъпанари. От най-глупавия вид. Половината от тях живяха по 30-40 години, докато да се изпозастрелят като улични бандити, каквито впрочем и бяха. Днес на останалите живи им светна, че са си направили свят, който не става за живеене. Защото не е живот да ходиш с тежка охрана и в нужника, за секса да не говорим. И да знаеш, че рано или късно (и по-скоро рано) все пак ще те свитнат, а преди това ще отвлекат детето ти и ще ти го връщат пръст по пръст. Големи злини сториха тези хора, но и голяма беда си докараха - точно според определението за това, що е глупак. И тези с изпълнените смъртни присъди май удариха тотото. Щото се отърваха.
Половината български избиратели са типични тъпанари също. Защото с избора си за кой ли път навредиха на себе си, но и на малцината останали свестни хора в България - типично за глупак поведение. Интересното е, че след всеки избор реват и викат "К'ва я мислихме, тя к'ва стана?". Работата демек. Ми к'вато сте я мислили, точно тъй е станала. И пак ще стане, и още повече, че догодина през лятото точно два избора ви чакат. И двоен мегдан за глупави изпълнения също ви чака.
Така нареченият български строителен инвеститор често е типичен тъпанар. Да бетонираш уникалната земя българска, да доизсечеш горите български - за това даже не глупак, а архиглупак трябва да си. Че и да изкорубиш кооперациите по "Витоша", за да загинат хиляди при среден даже трус - какво трябва да си? Ако беше жив професор Чипола, сигурно и пета категория - на българския суперглупак, щеше да въведе.
От почти година Европейската комисия ни предупреждава, че крадем неприлично много и малко трябва да се озаптим. В смисъл пак да си крадем, но с мярка. Но не би. До самия доклад на ЕК така яко се крадеше, че просто беше неприятно да се гледа. И накрая си го получихме. В резултат на собствената си глупост, днешните български управници се насадиха в крайно неприятна и без изход ситуация. И вместо да влязат в историята с добро, някои от тях ще влязат в панделата. С всички случващи се там екстремни преживявания. Но докато глупостта на управляващите някак си се подразбира, то глупостта на опозицията българска е принос в световната политическа история. Да ти поднесат управляващите на тепсия такива възможности, а ти, вместо да ги свалиш от власт, да се гръмнеш в крака. И не един път, а 'нам колко пъти. Като да си стоножка някаква.
В страната на глупците тези тъпи случки са естествени и подразбиращи се. Но не е естествено, и отникъде не следва, че трябва да оставяме глупците до такава степен да ни наглупеят. Не е ли време да се направим на бели хора?
Днешните български мутро-барони и политическите им чадърджии са типични тъпанари. От най-глупавия вид. Половината от тях живяха по 30-40 години, колкото да се изпозастрелят като улични бандити, каквито впрочем и бяха. Днес на останалите живи им светна, че са си направили свят, който не става за живеене. Защото не е живот да ходиш с тежка охрана и в нужника, за секса да не говорим.
Според италианския икономист професор Карло Чипола хората се делят на четири основни категории. В първата категория са умниците. Те са доста малко, но все пак ги има. Умните хора правят добро на другите и добро на себе си. Резултатът е ясен - умниците живеят добре, радват се на живота и са доволни от себе си. Втората категория са балъците. Балъкът е човек, който прави добро на другите, но лошо на себе си. Балъците не живеят добре, но често са доволни от себе си. Трета група са бандитите. Бандитът прави лошо на другите и добро на себе си. Бандитите също не живеят добре, а също и не много дълго.
Четвъртата и най-многобройна група е тази на глупците. Глупакът е същество, което се изхитря да прави лошо както на другите, така и на себе си. Глупците живеят тъпо, не се радват на живота и са недоволни от всичко. И понеже глупците в крайна сметка доминират живота ни (поне в България е така), то е полезно да се знаят основните закони на човешката глупост.
Първият закон всъщност е описаната по-горе класификация на хората, според която всеки е умник, балък, бандит или, най-вероятно, глупак. Вторият закон на глупостта гласи, че винаги и неизбежно всеки не-глупак подценява броя на глупците, които го заобикалят. И наистина, всеки не глупав човек в даден момент от живота си по някакъв повод се е чудил как е възможна чак пък такава глупост. А не е трябвало да се чуди. Защото според Втория закон така и трябва да бъде.
Съгласно Третия закон пък шансът някой да се окаже глупак не зависи от която и да е отличителна черта на този някой. Така за всяка държава съществува един постоянен процент, наречен коефициент на глупостта, който за България е 50 на сто. Това е процентът на глупците във всяка група хора и в обществото като цяло. Казано другояче, в една група цигани вероятно половината са глупци. Но също така и половината от политиците са глупци, половината от министрите, както впрочем и половината от университетските преподаватели.
Според Четвъртия закон не-глупците винаги и неизбежно подценяват разрушителната мощ на глупците. Разбира се, това се отнася и за самите глупци, но при тях разумното поведение поначало е изключено и подценяването е без особено значение. Петият закон е обобщаващ и гласи, че
глупакът е най-опасното същество на този, а вероятно и на онзи свят.
Законите на глупостта имат и забавни следствия, някои от които са открити от български изследователи. Известна е в частност поговорката, че акълът и мензисът си приличат: закъснеят ли, не ги чакай. Друго българско откритие е Комбинираният закон за гравитацията и глупостта. Според него, ако хвърлиш камък право нагоре, той винаги и неизбежно ти пада на простата глава. Тук понякога се задава наивният въпрос "Ама не може ли човек да се дръпне?". На което следва назидателният отговор, че не, не може. Защото това не е закон само за гравитацията, но и за глупостта.
След като делът на глупците е едва ли не световна константа, то какво все пак отличава нормалните държави от откровено ненормалните? Ами отличава ги това, че в нормалните държави на глупците не им се позволява да се развихрят в цялата си красота и мощ. Докато в ненормалните държави глупостта необезпокоявана бесува, а всички я гледат като изоглавени и питат "Ми с'я к'во стана?" Ми сега е станало това, че глупците са били оставени да се наглупеят на воля. И по-точно, да ни наглупеят нас, останалите. И друго, в нормалните държави постепенно се свива делът на балъците и бандитите, а се увеличава този на умните хора. Защото само умните могат да компенсират щетите, създавани от откровено глупавите им сънародници.
Теорията на глупостта е приложима с пълна сила за България. Но случаят при нас е тежък. Първо, защото коефициентът на глупост у нас е поне двойно по-висок, отколкото в белите държави. И второ, защото е много нисък процентът на умните хора. И не само е нисък, но и не иска да расте. Поне през последните 64 години не иска. Не че след Освобождението нещата са били по-различни, де. За шест години, през 1912-1918, България води три тежки войни. И докато българската армия печели битките, българската политическа класа губи войните. По-голяма глупост от това, здраве му кажи. И още, докато 900 000 български мъже тогава гният по фронтовете, в тила група бандити - мутри и политици, граби като невидяла, а жените пишат отчаяни писма на синове и съпрузи. И всеобщата глупост българска стига дотам, че армията дезертира и противникът като на шега завзема позиции, пред които дотогава е давал нечуваните във военната история жертви в отношение 10 към 1. Че и цели 50 към 1 при Дойран, който англичаните ще го помнят, докато я има държавата им. А и след това. Но глупостта ни тогава надделява над нечовешката храброст. И днес над Владая се издига сигурно единственият в света паметник на една дезертирала армия. Добре поне, че опазихме бойните знамена. Всичките, което пък е другата уникална особеност на същата тази армия.
Унищожаването на българския политически, стопански и духовен елит през септември-октомври 1944 г. от шайките на Отечествения фронт начело с масовите убийци Кимон Георгиев, Трайчо Костов и Никола Петков, е типично бандитско деяние с елементи на явна глупост. Поне от национална гледна точка. Защото национален елит не се създава за едно поколение. И за две също, а понякога и три не стигат. Днес всички реват, че страната ни нямала личности. А откъде да ги има? Когато избиеш елита на нацията, ти избиваш и неродените му деца. И в дупката нахлуват хора, за които елементарната грамотност е проблем, а простащината - емблема. Глупци, тоест, нахлуват. А от глупака какво да очакваш, освен някоя глупост? И глупостите не закъсняват. Отвратителният комбинат "Кремиковци" и не по-малко отвратителните му събратя в Стара Загора, Девня, Средногорие, Пловдив и къде ли не, са траен и незаобиколим паметник на комунистическото невежество и арогантност. На комунистическата глупост, тоест.
Днешните български мутро-барони и политическите им чадърджии са типични тъпанари. От най-глупавия вид. Половината от тях живяха по 30-40 години, докато да се изпозастрелят като улични бандити, каквито впрочем и бяха. Днес на останалите живи им светна, че са си направили свят, който не става за живеене. Защото не е живот да ходиш с тежка охрана и в нужника, за секса да не говорим. И да знаеш, че рано или късно (и по-скоро рано) все пак ще те свитнат, а преди това ще отвлекат детето ти и ще ти го връщат пръст по пръст. Големи злини сториха тези хора, но и голяма беда си докараха - точно според определението за това, що е глупак. И тези с изпълнените смъртни присъди май удариха тотото. Щото се отърваха.
Половината български избиратели са типични тъпанари също. Защото с избора си за кой ли път навредиха на себе си, но и на малцината останали свестни хора в България - типично за глупак поведение. Интересното е, че след всеки избор реват и викат "К'ва я мислихме, тя к'ва стана?". Работата демек. Ми к'вато сте я мислили, точно тъй е станала. И пак ще стане, и още повече, че догодина през лятото точно два избора ви чакат. И двоен мегдан за глупави изпълнения също ви чака.
Така нареченият български строителен инвеститор често е типичен тъпанар. Да бетонираш уникалната земя българска, да доизсечеш горите български - за това даже не глупак, а архиглупак трябва да си. Че и да изкорубиш кооперациите по "Витоша", за да загинат хиляди при среден даже трус - какво трябва да си? Ако беше жив професор Чипола, сигурно и пета категория - на българския суперглупак, щеше да въведе.
От почти година Европейската комисия ни предупреждава, че крадем неприлично много и малко трябва да се озаптим. В смисъл пак да си крадем, но с мярка. Но не би. До самия доклад на ЕК така яко се крадеше, че просто беше неприятно да се гледа. И накрая си го получихме. В резултат на собствената си глупост, днешните български управници се насадиха в крайно неприятна и без изход ситуация. И вместо да влязат в историята с добро, някои от тях ще влязат в панделата. С всички случващи се там екстремни преживявания. Но докато глупостта на управляващите някак си се подразбира, то глупостта на опозицията българска е принос в световната политическа история. Да ти поднесат управляващите на тепсия такива възможности, а ти, вместо да ги свалиш от власт, да се гръмнеш в крака. И не един път, а 'нам колко пъти. Като да си стоножка някаква.
В страната на глупците тези тъпи случки са естествени и подразбиращи се. Но не е естествено, и отникъде не следва, че трябва да оставяме глупците до такава степен да ни наглупеят. Не е ли време да се направим на бели хора?
понеделник, 4 август 2008 г.
Виден Български Бизнесмен и неговият Бодигард... Made in Bulgaria.
Тодор Батков е български адвокат и бизнесмен, известен предимно като собственик на ПФК Левски (София).
Роден на 17 октомври 1958 г. Доктор по право.
През периода 1984 - 1991 работи като организационен секретар на Общинския съвет на Район „Оборище“, София и съветник в Министерския съвет.
След 1991 година е сътрудник и мениджър в Адвокатска кантора „Батков, Стоев, Ботев и Ко.
Член на Надзорния съвет на Мобилтел. Председател на Съвета на директорите на „Стандарт Нюз ООД“ - издател на вестник „Стандарт“.
Собственик на ФК „Левски“. Адвокат на изгонения от България Майкъл Чорни, бившия собственик на футболния клуб.
Роден на 17 октомври 1958 г. Доктор по право.
През периода 1984 - 1991 работи като организационен секретар на Общинския съвет на Район „Оборище“, София и съветник в Министерския съвет.
След 1991 година е сътрудник и мениджър в Адвокатска кантора „Батков, Стоев, Ботев и Ко.
Член на Надзорния съвет на Мобилтел. Председател на Съвета на директорите на „Стандарт Нюз ООД“ - издател на вестник „Стандарт“.
Собственик на ФК „Левски“. Адвокат на изгонения от България Майкъл Чорни, бившия собственик на футболния клуб.
!!! Ние нямаме коментар. Ако Вие имате коментар, направете го по-долу...
неделя, 3 август 2008 г.
събота, 2 август 2008 г.
Глобяват лекари за неплатени данъци и осигуровки
02 август 2008 / News.dir.bg
10 лекари-специалисти не са плащали данъци и осигуровки. Това установи проверка на инспекторите от сектор „Оперативен контрол” в Териториалната дирекция на НАП в Русе.
Всички тях ги очакват солени глоби, съобщи Дарик. Нередностите са били установени по време на втората част от проверката на НАП за спазване на данъчното и осигурително законодателство от лекарите-специалисти в региона.
През миналия месец са били проверени 31 кабинети за специализирана медицинска помощ. В 19 от тях не са установени разлики между извършените прегледи без направления и отчетените суми за приходи от тях. 2 кабинета не са били открити на посочените в регистрацията им адреси. При другите 10 лекари са били засечени общо 20 нарушения.
От тях 5-ма са били регистрирани като еднолични търговци, но са предпочели да работят без задължителния касов апарат, за което ги очаква санкция от 200 до 10 000 лв. Същото очаква и техен колега, който е имал апарат, но на 2 пъти не го е използвал, за да издаде касова бележка. Други 2-ма са практикували уменията си под формата на свободна професия, но са пропускали да предоставят на пациентите си касови бележки от кочан, на които да изпишат собственоръчно сумите от приетите за прегледа пари. При тях са констатирани 5 такива нарушения, като за всяка неиздадена бележка глобата е до 50 лв.
Двама лекари през последните 1-2 месеца не са внасяли задължителните си осигурителни вноски, като за всяка една ще им се наложи да платят и санкция от 50 до 500 лв. плюс сумата от лихвата за просрочени осигуровки, която е 20 % над основната лихва на БНБ. Проверките на лекарите стартираха през юни. Тогава бяха посетени 16 кабинети, като в 8 бяха констатирани нередности. Проверките ще продължат и през есента, заявиха от НАП.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
